Пролет
Пролет
Пролетта с очите ти ме гледа,
плахи и зелени,
но всяка нощ набира сили,
растат листата, все по и по-големи.
Ще рукнат бели дъждове,
буйни като бяло вино,
ще напоят и упоят земята
и ще "събудят спомени изстинали".
Ти някъде по улиците ще притичваш,
танцувайки като газела
и всички ще те гледат възхитени,
аз странник сляп за тебе ще разпитвам
и най-накрая ще те достигна,
но винаги ще си далеч от мене.
Ти си толкова далече,
а чувам ударите на сърцето ти, любима,
знам, че си накрая на Земята,
но благодаря на Бога, че те има.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Майк Всички права запазени
