16.04.2008 г., 17:45 ч.

Пролет 

  Поезия » Любовна
901 0 5
 

                   Пролет

 

Пролетта с очите ти ме гледа,

плахи и зелени,

но всяка нощ набира сили,

растат листата, все по и по-големи.

 

Ще рукнат бели дъждове,

буйни като бяло вино,

ще напоят и упоят земята

и ще "събудят спомени изстинали".

 

Ти някъде по улиците ще притичваш,

танцувайки като газела

и всички ще те гледат възхитени,

аз странник сляп за тебе ще разпитвам

и най-накрая  ще те достигна,

но винаги ще си далеч от мене.

 

Ти си толкова далече,

а чувам ударите на сърцето ти, любима,

знам, че си накрая на Земята,

но благодаря на Бога, че те има.

© Майк Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??