Майкъл (Майк)
53 152
Apr 16, 2008, 5:45 PM

Пролет 

  Poetry » Love
993 0 5
 

                   Пролет

 

Пролетта с очите ти ме гледа,

плахи и зелени,

но всяка нощ набира сили,

растат листата, все по и по-големи.

 

Ще рукнат бели дъждове,

буйни като бяло вино,

ще напоят и упоят земята

и ще "събудят спомени изстинали".

 

Ти някъде по улиците ще притичваш,

танцувайки като газела

и всички ще те гледат възхитени,

аз странник сляп за тебе ще разпитвам

и най-накрая  ще те достигна,

но винаги ще си далеч от мене.

 

Ти си толкова далече,

а чувам ударите на сърцето ти, любима,

знам, че си накрая на Земята,

но благодаря на Бога, че те има.

© Майк All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??