22 feb 2012, 22:35

Пролет без теб

  Poesía
1.1K 1 3
Задава се нов, обещаващ сезон.
Аз съм същият. Преживял теб и зимата.
Беше хубаво. Беше кратко. Поклон.
Не за друго. За спектакъла – че те има.

Пролетта пак ще дойде без теб.
Ще е същата. Ти не действаш на климата.
Птици пеещи. Ручей бистър. Небе.
И лъжата – най-голямата – че те има.

Ти си замина с последния сняг.
Колко тежко се преглъща измамата.
Пролет нова е. Расне болка, живак.
Истина е – най-болящата – че те няма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав! С пролетта идва слънцето и надеждата...
  • Хубаво стихотворение!Поздравления Марти!
  • Много свежо, искрено, с драматичен вътрешен монолог, с класически форми на стихово-образната организация. На едно място само самоцелното звукоподобие "сняг - живак" в третия катрен нарушава хармонията. Но не омаловажава доброто звучене и внушенията. Поздрав!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...