Пролет без теб
Задава се нов, обещаващ сезон.
Аз съм същият. Преживял теб и зимата.
Беше хубаво. Беше кратко. Поклон.
Не за друго. За спектакъла – че те има.
Пролетта пак ще дойде без теб.
Ще е същата. Ти не действаш на климата.
Птици пеещи. Ручей бистър. Небе.
И лъжата – най-голямата – че те има.
Ти си замина с последния сняг.
Колко тежко се преглъща измамата.
Пролет нова е. Расне болка, живак.
Истина е – най-болящата – че те няма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартин Спасов Все права защищены
