22.02.2012 г., 22:35 ч.

Пролет без теб 

  Поезия
833 1 3
Задава се нов, обещаващ сезон.
Аз съм същият. Преживял теб и зимата.
Беше хубаво. Беше кратко. Поклон.
Не за друго. За спектакъла – че те има.

Пролетта пак ще дойде без теб.
Ще е същата. Ти не действаш на климата.
Птици пеещи. Ручей бистър. Небе.
И лъжата – най-голямата – че те има.

Ти си замина с последния сняг.
Колко тежко се преглъща измамата.
Пролет нова е. Расне болка, живак.
Истина е – най-болящата – че те няма.

© Мартин Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав! С пролетта идва слънцето и надеждата...
  • Хубаво стихотворение!Поздравления Марти!
  • Много свежо, искрено, с драматичен вътрешен монолог, с класически форми на стихово-образната организация. На едно място само самоцелното звукоподобие "сняг - живак" в третия катрен нарушава хармонията. Но не омаловажава доброто звучене и внушенията. Поздрав!
Предложения
: ??:??