Приказна си,
пролет моя закъсняла,
със спомена за онези дни,
когато целувките на мама
отваряха моите очи...
А сега,
сега пък ме влудяваш
с чара на жадувана жена
и с очите ù, до болка които жарят
като най-бодливите цветя ...
Омайна си,
пролет моя просребряла,
с аромата на окосената трева,
с багрите на любовта ми разцъфтяла
за последно... в есента...
© Валдемар Todos los derechos reservados