4 июн. 2014 г., 21:45
Приказна си,
пролет моя закъсняла,
със спомена за онези дни,
когато целувките на мама
отваряха моите очи...
А сега,
сега пък ме влудяваш
с чара на жадувана жена
и с очите ù, до болка които жарят
като най-бодливите цветя ...
Омайна си,
пролет моя просребряла, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация