Jun 4, 2014, 9:45 PM

Пролет моя ...

  Poetry » Love
798 0 3

 

 

Приказна си,

пролет моя закъсняла,

със спомена за онези дни,

когато целувките на мама

отваряха моите очи...

 

А сега,

сега пък ме влудяваш

с чара на жадувана жена

и с очите ù, до болка които жарят

като най-бодливите цветя ...

 

Омайна си, 

пролет моя просребряла,

с аромата на окосената трева,

с багрите на любовта ми разцъфтяла

за последно... в есента...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валдемар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...