perov (Валдемар)
83

4.06.2014 г., 21:45

Пролет моя ...

Поезия » Любовна

797 0 3

Приказна си,

пролет моя закъсняла,

със спомена за онези дни,

когато целувките на мама

отваряха моите очи...

А сега,

сега пък ме влудяваш

с чара на жадувана жена

и с очите ù, до болка които жарят

като най-бодливите цветя ...

Омайна си,

пролет моя просребряла,

с аромата на окосената трева,

с багрите на любовта ми разцъфтяла

за последно... в есента...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

perov (Валдемар)

Благодаря, Ани!

2014-06-05T16:05:36+03:00
perov (Валдемар)

Благодаря, Сан!

2014-06-05T10:41:24+03:00
Sanvali (Санвали)

Чувствен стих!

Поздрав, Валдемар!

2014-06-05T10:36:16+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0