Пролет на вярата
Настъпва леко пролетта,
пристига тя почти безшумно.
Тя ще събуди всякоя душа,
приспана в зимата безумно.
Тя ще задуха като тежък вик
с вятър южен, дъжд, порой.
Ще се разлисти всичко в миг,
тук свърша зимния покой.
Празнуваме велики дни,
Господ с греховете ни умира.
И в небесата ги отнесе той,
животът тука да не спира.
Да се пречистим тихичко в тъга,
с молитва скромна с блага дума.
Ще те прославим Боже тук и сега,
видели след разпятие възкръснал.
А после нека бъдем по добри,
любов да има, обич на земята.
И битието да обмислим без войни,
та жертвата ти тъй да е призната.
Да сложим край на завистта
на злобата човешка по между ни.
В смъртта си туй на нас ни завеща
и да докажем днес, че сме разумни.
А сетне като дойде онзи знак,
когато пак ще слезеш да ни видиш.
Че жетвата ти не напразна е била,
туй разбери преди отново да си идеш.
И теб ще славим с поглед в небеса,
ще палим свещи, ще ехтят молитви.
Така да бъде и не само в пролетта
и с вяра да запазим жертвата ти чиста.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петър Петров Todos los derechos reservados