Пролет на вярата

Настъпва леко пролетта,

пристига тя почти безшумно.

Тя ще събуди всякоя душа,

приспана в зимата безумно.

Тя ще задуха като тежък вик

с вятър южен, дъжд, порой.

Ще се разлисти всичко в миг,

тук свърша зимния покой.

Празнуваме велики дни,

Господ с греховете ни умира.

И в небесата ги отнесе той,

животът тука да не спира.

Да се пречистим тихичко в тъга,

с молитва скромна с блага дума.

Ще те прославим Боже тук и сега,

видели след разпятие възкръснал.

А после нека бъдем по добри,

любов да има, обич на земята.

И битието да обмислим без войни,

та жертвата ти тъй да е призната.

Да сложим край на завистта

на злобата човешка по между ни.

В смъртта си туй на нас ни завеща

и да докажем днес, че сме разумни.

А сетне като дойде онзи знак,

когато пак ще слезеш да ни видиш.

Че жетвата ти не напразна е била,

туй разбери преди отново да си идеш.

И теб ще славим с поглед в небеса,

ще палим свещи, ще ехтят молитви.

Така да бъде и не само в пролетта

и с вяра да запазим жертвата ти чиста.