22 апр. 2025 г., 15:24

Пролет на вярата

269 0 0

Настъпва леко пролетта,

пристига тя почти безшумно.

Тя ще събуди всякоя душа,

приспана в зимата безумно.

 

Тя ще задуха като тежък вик

с вятър южен, дъжд, порой.

Ще се разлисти всичко в миг,

тук свърша зимния покой.

 

Празнуваме велики дни,

Господ с греховете ни умира.

И в небесата ги отнесе той,

животът тука да не спира.

 

Да се пречистим тихичко в тъга,

с молитва скромна с блага дума.

Ще те прославим Боже тук и сега,

видели след разпятие възкръснал.

 

А после нека бъдем по добри,

любов да има, обич на земята.

И битието да обмислим без войни,

та жертвата ти тъй да е призната.

 

Да сложим край на завистта

на злобата човешка по между ни.

В смъртта си туй на нас ни завеща

и да докажем днес, че сме разумни.

 

А сетне като дойде онзи знак,

когато пак ще слезеш да ни видиш.

Че жетвата ти не напразна е била,

туй разбери преди отново да си идеш.

 

И теб ще славим с поглед в небеса,

ще палим свещи, ще ехтят молитви.

Така да бъде и не само в пролетта

и с вяра да запазим жертвата ти чиста.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....