Пролет наобед
883
0
0
На лятото жарта угасям лесно.
Достатъчно е само да те имам
в мислите, в ръцете и в сърцето.
Останалото, другите - изстиват.
Да се прегърнем зверски искрено.
Да скъсаме прозрачните завеси.
Да пресадим и цветето на истината,
защото всичко друго има есен.
И няма да те пипна през нощта,
която като зима ни завива.
Освен с очи, ядящи с благодат
лицето ти като насън красиво.
Искам да те любя през деня
в дванайсет и половина наобяд,
под слънцето на пролетта,
за да ни види тоя, завиди оня свят.
октомври 2009
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
