Пролет наобед
876
0
0
На лятото жарта угасям лесно.
Достатъчно е само да те имам
в мислите, в ръцете и в сърцето.
Останалото, другите - изстиват.
Да се прегърнем зверски искрено.
Да скъсаме прозрачните завеси.
Да пресадим и цветето на истината,
защото всичко друго има есен.
И няма да те пипна през нощта,
която като зима ни завива.
Освен с очи, ядящи с благодат
лицето ти като насън красиво.
Искам да те любя през деня
в дванайсет и половина наобяд,
под слънцето на пролетта,
за да ни види тоя, завиди оня свят.
октомври 2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
