3 янв. 2016 г., 04:57

Пролет наобед

885 0 0

На лятото жарта угасям лесно.

Достатъчно е само да те имам

в мислите, в ръцете и в сърцето.

Останалото, другите - изстиват.

 

Да се прегърнем зверски искрено.

Да скъсаме прозрачните завеси.

Да пресадим и цветето на истината,

защото всичко друго има есен.

 

И няма да те пипна през нощта,

която като зима ни завива.

Освен с очи, ядящи с благодат

лицето ти като насън красиво.

 

Искам да те любя през деня

в дванайсет и половина наобяд,

под слънцето на пролетта,

за да ни види тоя, завиди оня свят.

 

октомври 2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...