3 янв. 2016 г., 04:57

Пролет наобед

888 0 0

На лятото жарта угасям лесно.

Достатъчно е само да те имам

в мислите, в ръцете и в сърцето.

Останалото, другите - изстиват.

 

Да се прегърнем зверски искрено.

Да скъсаме прозрачните завеси.

Да пресадим и цветето на истината,

защото всичко друго има есен.

 

И няма да те пипна през нощта,

която като зима ни завива.

Освен с очи, ядящи с благодат

лицето ти като насън красиво.

 

Искам да те любя през деня

в дванайсет и половина наобяд,

под слънцето на пролетта,

за да ни види тоя, завиди оня свят.

 

октомври 2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...