Пролет наобед

На лятото жарта угасям лесно.

Достатъчно е само да те имам

в мислите, в ръцете и в сърцето.

Останалото, другите - изстиват.

Да се прегърнем зверски искрено.

Да скъсаме прозрачните завеси.

Да пресадим и цветето на истината,

защото всичко друго има есен.

И няма да те пипна през нощта,

която като зима ни завива.

Освен с очи, ядящи с благодат

лицето ти като насън красиво.

Искам да те любя през деня

в дванайсет и половина наобяд,

под слънцето на пролетта,

за да ни види тоя, завиди оня свят.

октомври 2009