15 may 2008, 0:45

Пролет в душата ми 

  Poesía » Del paisaje
1501 0 17

Полето е като родопски губер,

в небето сякаш люляци цъфтят.

Усещам се по-млада и по-хубава,

и нещо тайно ме зове на път.

 

С тревата избуявам всеки ден

и ручеи в душата ми извират.

А слънцето с усмивка на дете

от сребърни лъчи венец ми свива.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??