15.05.2008 г., 0:45 ч.
Пролет в душата ми
Полето е като родопски губер,
в небето сякаш люляци цъфтят.
Усещам се по-млада и по-хубава,
и нещо тайно ме зове на път.
С тревата избуявам всеки ден
и ручеи в душата ми извират.
А слънцето с усмивка на дете
от сребърни лъчи венец ми свива.
© Елица Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много ми харесват стиховете ти напоследък!Всичките ми стават любими
Завладяват ме от раз! -
Чудно! Поздрави!
-
Слънчева усмивка е този твой стих!
животворна красива поезия...с обич, Елица. -
Много слънчев стих! Поздрави!
-
Красив стих!
Като пролетта... -
Напълни душата ми с люляково ухание!Благодаря!Прегръщам те за прекрасния стих!
-
Много ведър стих. Поздрави!
-
Ех, че хубаво!
Ако всеки можеше да обича като теб... -
Много красив и нежен стих, Ели. Поздрави!
-
Да бъде пролет - сезон, изпълнен с най-много живот и духовна наслада! Поздрави за чудесния стих, Eли!
-
поздрав!
Красиво е! -
Красота! Великолепие! Животворяща обич!
Стиховете ти са истинско вълшебство, Ели! Благодаря ти за удоволствието и позитивизма! Слънчев и усмихнат ден ти желая! -
Много готино-поздрави!!!
-
Докосна ме люляковото ухание и силата на вселенска любов! Прегръдка!
-
Любовта ще спаси света!!!
-
Благодаря ти, Никол!
Винаги си мила с мен. И ме вдъхновяваш.
Светлина в душата ти, мила!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ви!
Светли и успешни дни ви пожелавам!