Полето е като родопски губер,
в небето сякаш люляци цъфтят.
Усещам се по-млада и по-хубава,
и нещо тайно ме зове на път.
С тревата избуявам всеки ден
и ручеи в душата ми извират.
А слънцето с усмивка на дете
от сребърни лъчи венец ми свива.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up