May 15, 2008, 12:45 AM

Пролет в душата ми 

  Poetry » Landscape
1540 0 17
Полето е като родопски губер,
в небето сякаш люляци цъфтят.
Усещам се по-млада и по-хубава,
и нещо тайно ме зове на път.
С тревата избуявам всеки ден
и ручеи в душата ми извират.
А слънцето с усмивка на дете
от сребърни лъчи венец ми свива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Random works
: ??:??