15 dic 2007, 22:40

Пролетен букет през есента

1K 0 1
 

                           Тежките  облаци плуват, бързи

                            от вятъра гонени;

                            есенни клони сънуват,

                            в детството връщат ме спомени.

                            Празната пейка на двора,

                            сухи листа непометени;

                            чакат ме в тихата къща

                            приказки непрочетени.

                            „Бързо пораснахте, где сте?"

                            питат вратите отворени,

                            в стаите стъпките глъхнат

                            и думи отдавна отронени.

                            Вчера ли беше, когато

                            гоних в тревата светулка?

                            - Мамо, това ти ли си,

                            беше ли хубава булка?

                            Ванко не вярва на снимките,

                            гледа и звънко се смее;

                            сепна се къщата схлупена,

                            слънце изгря сякаш в нея.

                            - Мамо, а тази картина

                            ти си рисувала някога?

                            Прашен ме гледа букетът,

                            тъжен виси на стената.

                            - Мамо, през лятото боса

                            волна по плажа си тичала;

                            с камъчета и раковини

                            да играеш ли си обичала?

                            Виж си ръцете изцапани,

                            а носа ти одраскан;

                            от люлката ли си паднала,

                            или от тази пързалка?        

                            Но къде съм бил аз тогава,

                            когато била си ти малка?        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Сергеевна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много хубав стих!!затова са снимките!!най-ценните спонени!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...