15.12.2007 г., 22:40

Пролетен букет през есента

1K 0 1
 

                           Тежките  облаци плуват, бързи

                            от вятъра гонени;

                            есенни клони сънуват,

                            в детството връщат ме спомени.

                            Празната пейка на двора,

                            сухи листа непометени;

                            чакат ме в тихата къща

                            приказки непрочетени.

                            „Бързо пораснахте, где сте?"

                            питат вратите отворени,

                            в стаите стъпките глъхнат

                            и думи отдавна отронени.

                            Вчера ли беше, когато

                            гоних в тревата светулка?

                            - Мамо, това ти ли си,

                            беше ли хубава булка?

                            Ванко не вярва на снимките,

                            гледа и звънко се смее;

                            сепна се къщата схлупена,

                            слънце изгря сякаш в нея.

                            - Мамо, а тази картина

                            ти си рисувала някога?

                            Прашен ме гледа букетът,

                            тъжен виси на стената.

                            - Мамо, през лятото боса

                            волна по плажа си тичала;

                            с камъчета и раковини

                            да играеш ли си обичала?

                            Виж си ръцете изцапани,

                            а носа ти одраскан;

                            от люлката ли си паднала,

                            или от тази пързалка?        

                            Но къде съм бил аз тогава,

                            когато била си ти малка?        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Сергеевна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много хубав стих!!затова са снимките!!най-ценните спонени!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...