15 дек. 2007 г., 22:40

Пролетен букет през есента

1K 0 1
 

                           Тежките  облаци плуват, бързи

                            от вятъра гонени;

                            есенни клони сънуват,

                            в детството връщат ме спомени.

                            Празната пейка на двора,

                            сухи листа непометени;

                            чакат ме в тихата къща

                            приказки непрочетени.

                            „Бързо пораснахте, где сте?"

                            питат вратите отворени,

                            в стаите стъпките глъхнат

                            и думи отдавна отронени.

                            Вчера ли беше, когато

                            гоних в тревата светулка?

                            - Мамо, това ти ли си,

                            беше ли хубава булка?

                            Ванко не вярва на снимките,

                            гледа и звънко се смее;

                            сепна се къщата схлупена,

                            слънце изгря сякаш в нея.

                            - Мамо, а тази картина

                            ти си рисувала някога?

                            Прашен ме гледа букетът,

                            тъжен виси на стената.

                            - Мамо, през лятото боса

                            волна по плажа си тичала;

                            с камъчета и раковини

                            да играеш ли си обичала?

                            Виж си ръцете изцапани,

                            а носа ти одраскан;

                            от люлката ли си паднала,

                            или от тази пързалка?        

                            Но къде съм бил аз тогава,

                            когато била си ти малка?        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Сергеевна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много хубав стих!!затова са снимките!!най-ценните спонени!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...