15 дек. 2007 г., 22:40

Пролетен букет през есента

1K 0 1
 

                           Тежките  облаци плуват, бързи

                            от вятъра гонени;

                            есенни клони сънуват,

                            в детството връщат ме спомени.

                            Празната пейка на двора,

                            сухи листа непометени;

                            чакат ме в тихата къща

                            приказки непрочетени.

                            „Бързо пораснахте, где сте?"

                            питат вратите отворени,

                            в стаите стъпките глъхнат

                            и думи отдавна отронени.

                            Вчера ли беше, когато

                            гоних в тревата светулка?

                            - Мамо, това ти ли си,

                            беше ли хубава булка?

                            Ванко не вярва на снимките,

                            гледа и звънко се смее;

                            сепна се къщата схлупена,

                            слънце изгря сякаш в нея.

                            - Мамо, а тази картина

                            ти си рисувала някога?

                            Прашен ме гледа букетът,

                            тъжен виси на стената.

                            - Мамо, през лятото боса

                            волна по плажа си тичала;

                            с камъчета и раковини

                            да играеш ли си обичала?

                            Виж си ръцете изцапани,

                            а носа ти одраскан;

                            от люлката ли си паднала,

                            или от тази пързалка?        

                            Но къде съм бил аз тогава,

                            когато била си ти малка?        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Сергеевна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много хубав стих!!затова са снимките!!най-ценните спонени!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...