Пролетен дъжд
Пролетният дъжд
срещна ни случайно,
рукна изведнъж,
сетне се стопи.
Две въздишки в нас
зейнаха безкрайно
в този ранен час,
с мирис на липи.
Сини езера,
чисти и красиви,
в злия маскарад
взираха се в мен.
Пътят непознат
в пламъци игриви
облак запозна
със неонов ден.
Устните горят.
Мокрите целувки
падат – розов цвят
в звезден листопад.
Сутрешна дъга
къпе се в милувки,
с пулса на мига,
в по-различен свят.
Сутрешни лъчи
вятъра огряват.
В твоите очи
изгревът блести.
Тих, сподавен вик
в двама ни остава.
Спомен, бял светлик
приказно шепти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лилия Кашукеева Todos los derechos reservados
