3 mar 2019, 19:55

Пролетен щрих

  Poesía
1.1K 4 10

Нацелува прозореца влюбено

за последно топящата зима

и от изгрева утро събудено

пожела си пак пролет да има.

 

Под лехата от розите скрита

миниатюрната свян на земята

все невинно на мене разчита

да рисувам цветя по тревата.

 

От боичките жълто остана

и разля лудостта си във стих,

минзухарче заникна под дряна

и скицира си слънцето щрих.

 

От небето разтече се синьото,

закапчука капчука с любов

и забърза зеленото... а сърцето

окъпа се в цвят черешóв.

 

Поразглезен във люлячно бяло

в мен душата поръча една

пролет цветна... и като начало,

нарисува ми Господ жена...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...