Пролетен щрих
Нацелува прозореца влюбено
за последно топящата зима
и от изгрева утро събудено
пожела си пак пролет да има.
Под лехата от розите скрита
миниатюрната свян на земята
все невинно на мене разчита
да рисувам цветя по тревата.
От боичките жълто остана
и разля лудостта си във стих,
минзухарче заникна под дряна
и скицира си слънцето щрих.
От небето разтече се синьото,
закапчука капчука с любов
и забърза зеленото... а сърцето
окъпа се в цвят черешóв.
Поразглезен във люлячно бяло
в мен душата поръча една
пролет цветна... и като начало,
нарисува ми Господ жена...
© Красимира Чакърова All rights reserved.
