3 мар. 2019 г., 19:55
Пролетен щрих
Нацелува прозореца влюбено
за последно топящата зима
и от изгрева утро събудено
пожела си пак пролет да има.
Под лехата от розите скрита
миниатюрната свян на земята
все невинно на мене разчита
да рисувам цветя по тревата.
От боичките жълто остана
и разля лудостта си във стих,
минзухарче заникна под дряна
и скицира си слънцето щрих.
От небето разтече се синьото,
закапчука капчука с любов
и забърза зеленото... а сърцето
окъпа се в цвят черешóв.
Поразглезен във люлячно бяло
в мен душата поръча една
пролет цветна... и като начало,
нарисува ми Господ жена...
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря ти Дочка..връщаш ми същото чувство..
-
Влюбено, топло... Харесах!
-
Гавраил, Ангелче, Младен...много хубаво като видя вашите усмивки..Хубаво начало на пролетта за всички! При мен си е зима отвсякъде,...но слънцето ме вдъхновява...
-
Господ си знае работата.Честита пролетна Марта!
-
Благодаря Еси!
-
Бижу!
-
..нима жената не е носителка на началото...Благодаря ти Иван!
-
Когато прочетох това стихотворение направо паднах и пролета нахлу в моята душа. И това , че тя олицетворява с жена накрая. Уникално.
-
Благодаря Вили и Краси
-
Цветно и Великолепно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
