Пролетта самичка пише
стих за моя роден край
продиктуван ù от свише,
от небесния ни рай.
Някой, някога чете ли
тези странни редове,
той ще види: плуват бели
облаци под ветрове.
В тази синкава омая
идва властно пролетта
и усещам – тук е рая,
и аз – облаче – летя
над поляните зелени,
над разлистени гори,
сякаш в тях са преродени
наш'те братя и сестри.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
идва властно пролетта
и усещам – тук е рая,
и аз – облаче летя...