Пролетта самичка пише
стих за моя роден край
продиктуван ù от свише,
от небесния ни рай.
Някой, някога чете ли
тези странни редове,
той ще види: плуват бели
облаци под ветрове.
В тази синкава омая
идва властно пролетта
и усещам – тук е рая,
и аз – облаче – летя
над поляните зелени,
над разлистени гори,
сякаш в тях са преродени
наш'те братя и сестри.
© Иван Христов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Чудесно произведение!