15 mar 2010, 23:28

Пролетен сън

  Poesía
1.4K 0 37

Пролетен сън

 

В пролетно слънце разцъфват лъчи-

по български розови, с нежни бодли.

 

Сред мирис на люляков вятър ухаен

лети аромата хвърчилно безкраен.

 

Кокичета облачни навеждат глави-

прашеца им звезден в небето вали.

 

Прибоя на залеза в океана небесен,

сирената лунна пленява със песен!

 

Искрата божествена пали всемира-

живота от тътена плахо примира.

Тревожен стаил е дъхът си от жажда-

омаян от сочната пролет се ражда!

 

Дъждът покоряващ треви и цветя-

разголено пъпките милва с вода!

 

В гората празнуваща славей запява-

до облак оркестър звезди зазвънява!

 

Полюшват се клони летят пеперуди,

магия понася се в песните луди!

 

                         Прелита над хълмове!

… глъхне в дерета.

Вълшебства пробужда в съня на поета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...