Пролетен сън
Пролетен сън
В пролетно слънце разцъфват лъчи-
по български розови, с нежни бодли.
Сред мирис на люляков вятър ухаен
лети аромата хвърчилно безкраен.
Кокичета облачни навеждат глави-
прашеца им звезден в небето вали.
Прибоя на залеза в океана небесен,
сирената лунна пленява със песен!
Искрата божествена пали всемира-
живота от тътена плахо примира.
Тревожен стаил е дъхът си от жажда-
омаян от сочната пролет се ражда!
Дъждът покоряващ треви и цветя-
разголено пъпките милва с вода!
В гората празнуваща славей запява-
до облак оркестър звезди зазвънява!
Полюшват се клони летят пеперуди,
магия понася се в песните луди!
Прелита над хълмове!
… глъхне в дерета.
Вълшебства пробужда в съня на поета.
© Борис Борисов All rights reserved.
по никое време!
