1 abr 2007, 16:56

Пролетна нощ

  Poesía
751 0 5
Разтворила е своите врати нощта,
потропва сякаш с токчета по тротоара.
От ярка светлина под уличната лампа,
със капки дъжд рисува топла сянка.
Така е тиха... кротка и ухаеща.
Ще цъфнат скоро люлякови клонки,
а сетне и липата от цвят ще натежи,
ще се занижат нощите омайни...
В гнездата ще писукат малките на птиците,
звездите ще разказват притчи за любов,
в тревата тънкогласните щурчета
ще се надпяват ден и нощ...


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...