Пролетна нощ
Разтворила е своите врати нощта,
потропва сякаш с токчета по тротоара.
От ярка светлина под уличната лампа,
със капки дъжд рисува топла сянка.
Така е тиха... кротка и ухаеща.
Ще цъфнат скоро люлякови клонки,
а сетне и липата от цвят ще натежи,
ще се занижат нощите омайни...
В гнездата ще писукат малките на птиците,
звездите ще разказват притчи за любов,
в тревата тънкогласните щурчета
ще се надпяват ден и нощ...
потропва сякаш с токчета по тротоара.
От ярка светлина под уличната лампа,
със капки дъжд рисува топла сянка.
Така е тиха... кротка и ухаеща.
Ще цъфнат скоро люлякови клонки,
а сетне и липата от цвят ще натежи,
ще се занижат нощите омайни...
В гнездата ще писукат малките на птиците,
звездите ще разказват притчи за любов,
в тревата тънкогласните щурчета
ще се надпяват ден и нощ...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
