Пролетна нощ
Разтворила е своите врати нощта,
потропва сякаш с токчета по тротоара.
От ярка светлина под уличната лампа,
със капки дъжд рисува топла сянка.
Така е тиха... кротка и ухаеща.
Ще цъфнат скоро люлякови клонки,
а сетне и липата от цвят ще натежи,
ще се занижат нощите омайни...
В гнездата ще писукат малките на птиците,
звездите ще разказват притчи за любов,
в тревата тънкогласните щурчета
ще се надпяват ден и нощ...
потропва сякаш с токчета по тротоара.
От ярка светлина под уличната лампа,
със капки дъжд рисува топла сянка.
Така е тиха... кротка и ухаеща.
Ще цъфнат скоро люлякови клонки,
а сетне и липата от цвят ще натежи,
ще се занижат нощите омайни...
В гнездата ще писукат малките на птиците,
звездите ще разказват притчи за любов,
в тревата тънкогласните щурчета
ще се надпяват ден и нощ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
