Пролетна нощ
Скрий ме, обвий ме, дай ми подслон,
хладна, уханна, цветна тъма!
В синьо индиго, бдящ небосклон,
звездно ми сочи път към дома.
Земни тревоги тлеят в прахта,
празни боязни гаснат със стон,
свила покрила лик във нощта,
призрачен дъх лети крадешком.
Мирис на ирис бледо лилав,
бели зюмбюли, нарцис, лале,
люляка дъхав тук си набрах
пак да се върна аз се заклех...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Митева Todos los derechos reservados
