Пролетна нощ
Скрий ме, обвий ме, дай ми подслон,
хладна, уханна, цветна тъма!
В синьо индиго, бдящ небосклон,
звездно ми сочи път към дома.
Земни тревоги тлеят в прахта,
празни боязни гаснат със стон,
свила покрила лик във нощта,
призрачен дъх лети крадешком.
Мирис на ирис бледо лилав,
бели зюмбюли, нарцис, лале,
люляка дъхав тук си набрах
пак да се върна аз се заклех...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Митева Все права защищены
