Пролетна нощ
Скрий ме, обвий ме, дай ми подслон,
хладна, уханна, цветна тъма!
В синьо индиго, бдящ небосклон,
звездно ми сочи път към дома.
Земни тревоги тлеят в прахта,
празни боязни гаснат със стон,
свила покрила лик във нощта,
призрачен дъх лети крадешком.
Мирис на ирис бледо лилав,
бели зюмбюли, нарцис, лале,
люляка дъхав тук си набрах
пак да се върна аз се заклех...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Митева Всички права запазени
