20 feb 2016, 20:50

Пролетна омай

  Poesía
818 0 0

Жужене на работливи пчелички

аз днес чувах и виждах там,

край бялото, нежно кокиче,

което флиртуваше закачливо с тях.

 

Малката червена калинка

и тя на припек излязла.

Те са цяла дружинка,

наредени като на парад.

 

А жълта красива пеперуда,

прелитна наблизо до мен

и врабчо се опитва да пее,

излязъл на слънчице и той.

 

Но ето, наблизо съзирам

мама лисана със своето дете.

Озърна се тихо на пръсти

и бързо се скри в храстите.

 

От зимен сън се буди земята.

Тревичка нежно главица подава,

иглики разноцветни се усмихват

и зюмбюлче и лалета се показват..

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...