3 abr 2016, 21:12

Пролетна сутрин

508 0 0

Пролетна сутрин в любимото ми кафе на ъгъла на "Сен Мартен"
Поръчала съм си горчиво кафе и парче кейк "Сен Тропе"

Минаваш случайно (съдба или не) а до теб под ръка върви красива жена.
Руса,висока с ясни очи, а ти до нея - тъмен и с мрачни черти.

Случайна среща - поглед встрани, връщат се спомени, прехвърчат искри.
Позна ме бързо,замръзна, за бога ....та ти се препъна почти. Нещата станаха неловки за миг. Боже, това е като сценка на някой комик.

Смехът на жената до тебе заглъхна. Вече не се смее - мълчи. Усмихвам се мрачно. Как иронично това е, нали?
Жената до теб ме позна.
Нека не пита дали ме е виждала -не е.
Не, не ме е припознала с друга жена.
Като жена на жена ще 'и кажа...
В мен любовта на мъжа си позна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Натали П. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....