3.04.2016 г., 21:12

Пролетна сутрин

500 0 0

Пролетна сутрин в любимото ми кафе на ъгъла на "Сен Мартен"
Поръчала съм си горчиво кафе и парче кейк "Сен Тропе"

Минаваш случайно (съдба или не) а до теб под ръка върви красива жена.
Руса,висока с ясни очи, а ти до нея - тъмен и с мрачни черти.

Случайна среща - поглед встрани, връщат се спомени, прехвърчат искри.
Позна ме бързо,замръзна, за бога ....та ти се препъна почти. Нещата станаха неловки за миг. Боже, това е като сценка на някой комик.

Смехът на жената до тебе заглъхна. Вече не се смее - мълчи. Усмихвам се мрачно. Как иронично това е, нали?
Жената до теб ме позна.
Нека не пита дали ме е виждала -не е.
Не, не ме е припознала с друга жена.
Като жена на жена ще 'и кажа...
В мен любовта на мъжа си позна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Натали П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....