3 апр. 2016 г., 21:12

Пролетна сутрин

507 0 0

Пролетна сутрин в любимото ми кафе на ъгъла на "Сен Мартен"
Поръчала съм си горчиво кафе и парче кейк "Сен Тропе"

Минаваш случайно (съдба или не) а до теб под ръка върви красива жена.
Руса,висока с ясни очи, а ти до нея - тъмен и с мрачни черти.

Случайна среща - поглед встрани, връщат се спомени, прехвърчат искри.
Позна ме бързо,замръзна, за бога ....та ти се препъна почти. Нещата станаха неловки за миг. Боже, това е като сценка на някой комик.

Смехът на жената до тебе заглъхна. Вече не се смее - мълчи. Усмихвам се мрачно. Как иронично това е, нали?
Жената до теб ме позна.
Нека не пита дали ме е виждала -не е.
Не, не ме е припознала с друга жена.
Като жена на жена ще 'и кажа...
В мен любовта на мъжа си позна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Натали П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...