Ставай бързо, викна мама,
тръгваме със теб на път,
с раницата ни голяма,
стигнахме до горски кът.
На полянката зелена,
цъфнали безброй цветя,
играят весели засмени,
с бузки розови, деца.
От купчинката отсреща,
там до гъстата гора,
главица си подава Ежко,
гали своята брада. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse