Пролетни струни
Ставай бързо, викна мама,
тръгваме със теб на път,
с раницата ни голяма,
стигнахме до горски кът.
На полянката зелена,
цъфнали безброй цветя,
играят весели засмени,
с бузки розови, деца.
От купчинката отсреща,
там до гъстата гора,
главица си подава Ежко,
гали своята брада.
А децата си играят
не подозират те беда,
как на топчица в тревата,
малък Ежко допълзя.
Припка веселата Цвети,
букет цветя да набере,
но убоде си крачето,
започна силно да реве.
Ежко бързо се измъкна,
там сред гъстата гора,
сви се на кълбо, замлъкна,
никой нищо не разбра.
А децата си играят,
вдишват волни пролетта,
на живот светът ухае
и на детска доброта.
© Миночка Митева All rights reserved.
