Пролетница

4 sept 2008, 7:39

Poesía » Del paisaje

783 0 1

Листата шепнат тихо навън,

а ветреца тяхната история разпилява.

На глух се преструва старият пън -

паметта му пак изневерява.

Кълн поникна от пустинята суха

и порасна, и разцъфна бързо.

Плода й, натежал от сладост, се пропука

и следващ кълн върза.

Облаци небесномеки плуват

в необятните простори на земята.

А вечер звездите неуморно танцуват,

чак докато не ги охлади росата.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

velvet (Андреа Емилова)

2008-09-04T11:14:47+03:00

какви красиви образи пресъздаваш... прелест, браво!