Пролетница
Листата шепнат тихо навън,
а ветреца тяхната история разпилява.
На глух се преструва старият пън -
паметта му пак изневерява.
Кълн поникна от пустинята суха
и порасна, и разцъфна бързо.
Плода й, натежал от сладост, се пропука
и следващ кълн върза.
Облаци небесномеки плуват
в необятните простори на земята.
А вечер звездите неуморно танцуват,
чак докато не ги охлади росата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Амелия Йорданова Все права защищены
