9 mar 2005, 9:05

Пролетния дъжд

  Poesía
1.7K 0 1

Обичам пролетния дъжд,

прииждащ тромаво и бавно.

Не ни връхлита изведнъж,

а някак леко ни обгражда.

Ухае той различно всеки път

и винаги  със порив нов

той носи нежност и любов.

Ветрецът винаги му е другар.

Не е самотен

тоз разбойник стар.

Обичам под дъжда да тичам,

така наистина аз дишам.

И ако ти е нужно опрощение

дъждът е твоето спасение.

Обичам пролетния дъжд.

Той никога не плисва изведнъж.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Захариева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...