Обичам пролетния дъжд,
прииждащ тромаво и бавно.
Не ни връхлита изведнъж,
а някак леко ни обгражда.
Ухае той различно всеки път
и винаги със порив нов
той носи нежност и любов.
Ветрецът винаги му е другар.
Не е самотен
тоз разбойник стар.
Обичам под дъжда да тичам,
така наистина аз дишам.
И ако ти е нужно опрощение
дъждът е твоето спасение.
Обичам пролетния дъжд.
Той никога не плисва изведнъж.
© Милена Захариева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
