Mar 9, 2005, 9:05 AM

Пролетния дъжд

  Poetry
1.7K 0 1

Обичам пролетния дъжд,

прииждащ тромаво и бавно.

Не ни връхлита изведнъж,

а някак леко ни обгражда.

Ухае той различно всеки път

и винаги  със порив нов

той носи нежност и любов.

Ветрецът винаги му е другар.

Не е самотен

тоз разбойник стар.

Обичам под дъжда да тичам,

така наистина аз дишам.

И ако ти е нужно опрощение

дъждът е твоето спасение.

Обичам пролетния дъжд.

Той никога не плисва изведнъж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Захариева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...