Обичам пролетния дъжд,
прииждащ тромаво и бавно.
Не ни връхлита изведнъж,
а някак леко ни обгражда.
Ухае той различно всеки път
и винаги със порив нов
той носи нежност и любов.
Ветрецът винаги му е другар.
Не е самотен
тоз разбойник стар.
Обичам под дъжда да тичам,
така наистина аз дишам.
И ако ти е нужно опрощение
дъждът е твоето спасение.
Обичам пролетния дъжд.
Той никога не плисва изведнъж.
© Милена Захариева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
