Пролетно
Бушува пролетта и се заплитат
къдриците на слънчевия блясък,
и камъните в речното корито
игриво се побутват с весел плясък.
А аз съм малка светла топка време,
която из пространството се носи
и пише по поляните поеми -
разрошена, усмихната и боса.
Кажете, ако много ви досаждам,
ала светът така ме провокира.
Как да се справя с вечната си жажда
във всяко нещо радост да намирам?!
Къдриците на слънчевия блясък
разливат се като вълни край мене,
полепва по краката златен пясък.
Един прекрасен, топъл, слънчев ден е!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Nina Sarieva Todos los derechos reservados
