Бушува пролетта и се заплитат
къдриците на слънчевия блясък,
и камъните в речното корито
игриво се побутват с весел плясък.
А аз съм малка светла топка време,
която из пространството се носи
и пише по поляните поеми -
разрошена, усмихната и боса.
Кажете, ако много ви досаждам,
ала светът така ме провокира.
Как да се справя с вечната си жажда
във всяко нещо радост да намирам?! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up