7 sept 2008, 22:08

Пролетно

  Poesía
538 0 4
ПРОЛЕТНО


Блести градът със снежния кожух,
броя по него слънчевите кръпки.
Във нас витае мартенският дух,
отстъпва зимата със бавни стъпки.


Жените хвърлят зимните си дрехи,
а после мръзнат в неонови мъгли.
Проплакват тъжно заскрежени стрехи,
прободени от слънчеви игли.


Градът се връща в зимата назад.
Очаква слънчев вик във мрака.
Затихва бавно вятърът злорад.

… Капчукът от любов заплака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "броя по него слънчевите кръпки"

    Харесах много!
    Поздрав!
  • Много е красиво! Всеки сезон си има своето очарование и прелест! Поздрави!
  • Много сладко, хареса ми! Напук на всички, чакам зимата с нетърпение.
  • ех, този капчук...
    как ми се иска да идва пролет, а не зима...
    прекрасен стих...при теб е пролетно, приятелю...с обич.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....