Sep 7, 2008, 10:08 PM

Пролетно

  Poetry
537 0 4
ПРОЛЕТНО


Блести градът със снежния кожух,
броя по него слънчевите кръпки.
Във нас витае мартенският дух,
отстъпва зимата със бавни стъпки.


Жените хвърлят зимните си дрехи,
а после мръзнат в неонови мъгли.
Проплакват тъжно заскрежени стрехи,
прободени от слънчеви игли.


Градът се връща в зимата назад.
Очаква слънчев вик във мрака.
Затихва бавно вятърът злорад.

… Капчукът от любов заплака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "броя по него слънчевите кръпки"

    Харесах много!
    Поздрав!
  • Много е красиво! Всеки сезон си има своето очарование и прелест! Поздрави!
  • Много сладко, хареса ми! Напук на всички, чакам зимата с нетърпение.
  • ех, този капчук...
    как ми се иска да идва пролет, а не зима...
    прекрасен стих...при теб е пролетно, приятелю...с обич.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...